xenon (Юлиян Петков)
44 18
23.12.2016 г., 22:10 ч.

Прашинка 

  Поезия » Философска
1205 2 4

Светът обвих с прашинка нежност,

толкова е малка тя!

Има си дори сърце,

даже и душа.

 

Понякога умира в пясък.

Друг път сърцето не намира.

Изгубва се в пустинни ветрове,

ослепяла, гола, безнадеждна.

 

Оцеляла в празните си дни,

търси ангелски души.

Копнея за една прашинка нежност,

която пак сърцето ми ще съживи...

© Юлиян Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??