23 jul 2007, 9:46

прашинка

  Poesía
1.1K 0 6
отново вечер е отново музика е с мен
и както никога не чакам утрешният ден
не искам вече нищо
вече нищо искам не

от приказки залепна ми корона
не искам нито връх от скапаната суета
с поглед небето ще обхвана
и ще се превърна в мъглявина

прашинка във пустинята ще стана
и в бури ще се вихря в грейналата нощ
сърцето просто ще забравя
и някой ден отново пак ще стане мрак

живял или пък не
с усмивка или със измъчена гримаса
кое е важно вие ми кажете
защо различни са ни световете

дали под камъка расте трева
дали под скалата минава река
дали морето е просто голяма капка
дали океана е само на карта

не. просто спирам до тук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изоставих приятели много.. С тях бяхме от деца.. Но сега вече дете не съм и егоизъм в мой приятел дори и насън не търпя.. Е, сега приятели нямам.. защо ли... ако трябва пак ще изоставя ... но, това си е мой сън и моя реалност. Определям я и щом не е по моите разбирания не ще се вмести в моите съзирания..
  • Да различни сме , но въпреки това егоизма ни е вродена черта , първо обичаме себе си , след това всички останали , защото са различни ние не винаги виждаме доброто в тях !Да обичаш някой различен от теб е изкуство, но си заслужава опита !Поздрави , хареса ми много !
  • защо различни са ни световете...защото сме различни ние самите...и защото този стих нямаше да го има!Браво,Адвикар!Продължавай!
  • Ванка, така е , напълно си прав, различни са ни световете, сами отказваме да станем по-добри, дори и различни като хора и да се вместим в нормалния човешки живот, да бъдем по-толерантни.....ех, мечтииии, странат е Утопия,очаквайтепремиерата й в неопределеното време....
  • всъщност истинската мъка е, че:
    кое е важно вие ми кажете
    защо различни са ни световете

    95% от хората са от някакъв свят забулен във омраза, завист, мързел, високомерие, простотия и липса на човечност.. това е..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...