прашинка
и както никога не чакам утрешният ден
не искам вече нищо
вече нищо искам не
от приказки залепна ми корона
не искам нито връх от скапаната суета
с поглед небето ще обхвана
и ще се превърна в мъглявина
прашинка във пустинята ще стана
и в бури ще се вихря в грейналата нощ
сърцето просто ще забравя
и някой ден отново пак ще стане мрак
живял или пък не
с усмивка или със измъчена гримаса
кое е важно вие ми кажете
защо различни са ни световете
дали под камъка расте трева
дали под скалата минава река
дали морето е просто голяма капка
дали океана е само на карта
не. просто спирам до тук...
© Иван Радев All rights reserved.