AdvIKAR (Иван Радев)
58 290
23 июл. 2007 г., 09:46

прашинка 

  Поэзия
703 0 6
отново вечер е отново музика е с мен
и както никога не чакам утрешният ден
не искам вече нищо
вече нищо искам не

от приказки залепна ми корона
не искам нито връх от скапаната суета
с поглед небето ще обхвана
и ще се превърна в мъглявина

прашинка във пустинята ще стана
и в бури ще се вихря в грейналата нощ
сърцето просто ще забравя
и някой ден отново пак ще стане мрак

живял или пък не
с усмивка или със измъчена гримаса
кое е важно вие ми кажете
защо различни са ни световете

дали под камъка расте трева
дали под скалата минава река
дали морето е просто голяма капка
дали океана е само на карта

не. просто спирам до тук...

© Иван Радев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изоставих приятели много.. С тях бяхме от деца.. Но сега вече дете не съм и егоизъм в мой приятел дори и насън не търпя.. Е, сега приятели нямам.. защо ли... ако трябва пак ще изоставя ... но, това си е мой сън и моя реалност. Определям я и щом не е по моите разбирания не ще се вмести в моите съзирания..
  • Да различни сме , но въпреки това егоизма ни е вродена черта , първо обичаме себе си , след това всички останали , защото са различни ние не винаги виждаме доброто в тях !Да обичаш някой различен от теб е изкуство, но си заслужава опита !Поздрави , хареса ми много !
  • защо различни са ни световете...защото сме различни ние самите...и защото този стих нямаше да го има!Браво,Адвикар!Продължавай!
  • Ванка, така е , напълно си прав, различни са ни световете, сами отказваме да станем по-добри, дори и различни като хора и да се вместим в нормалния човешки живот, да бъдем по-толерантни.....ех, мечтииии, странат е Утопия,очаквайтепремиерата й в неопределеното време....
  • всъщност истинската мъка е, че:
    кое е важно вие ми кажете
    защо различни са ни световете

    95% от хората са от някакъв свят забулен във омраза, завист, мързел, високомерие, простотия и липса на човечност.. това е..
  • няма да дам оценка, защото за да го направя мога да оценя по 2 начина. като стих влиза в душата ми, заслужава уважение. като случка преживях същата, заслужава забрава, но казвам следното:

    ...не искам вече нищо... и продължаваме напред
Предложения
: ??:??