10 oct 2010, 11:52

Прашинка във всемира

  Poesía » Otra
1.4K 0 7

 

 

 

ПРАШИНКА ВЪВ ВСЕМИРА


Какво съм аз?-Прашинка във всемира!

Стоящ едва на крачка от смъртта.

И търся бряг,и все не го намирам,

о, Господи, не искам да умра.

Морето на живота се бушува,

вълните на греха ще ме сразят.

Едва ли ще успея да преплувам,

без Твойте Ангели да ме спасят!

О, Господи, аз зная, че Те има!

Далеч от тук във непристъпна светлина.

А всъщност близо си, когато викам,

защото чувствам Твоята ръка.

За Теб не съществуват граници и време,

за Теб що значи скорост-светлина?

Че на секундата отнемаш мойто бреме,

нежно избърсваш и последната сълза!

Какво съм аз?-прашинка във всемира!

Една едва мъждукаща звезда.

И знам, о, Господи, че Твоето сърце разбира,

от болка! Даже моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...