10 окт. 2010 г., 11:52

Прашинка във всемира

1.4K 0 7

 

 

 

ПРАШИНКА ВЪВ ВСЕМИРА


Какво съм аз?-Прашинка във всемира!

Стоящ едва на крачка от смъртта.

И търся бряг,и все не го намирам,

о, Господи, не искам да умра.

Морето на живота се бушува,

вълните на греха ще ме сразят.

Едва ли ще успея да преплувам,

без Твойте Ангели да ме спасят!

О, Господи, аз зная, че Те има!

Далеч от тук във непристъпна светлина.

А всъщност близо си, когато викам,

защото чувствам Твоята ръка.

За Теб не съществуват граници и време,

за Теб що значи скорост-светлина?

Че на секундата отнемаш мойто бреме,

нежно избърсваш и последната сълза!

Какво съм аз?-прашинка във всемира!

Една едва мъждукаща звезда.

И знам, о, Господи, че Твоето сърце разбира,

от болка! Даже моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...