10 окт. 2010 г., 11:52

Прашинка във всемира

1.4K 0 7

 

 

 

ПРАШИНКА ВЪВ ВСЕМИРА


Какво съм аз?-Прашинка във всемира!

Стоящ едва на крачка от смъртта.

И търся бряг,и все не го намирам,

о, Господи, не искам да умра.

Морето на живота се бушува,

вълните на греха ще ме сразят.

Едва ли ще успея да преплувам,

без Твойте Ангели да ме спасят!

О, Господи, аз зная, че Те има!

Далеч от тук във непристъпна светлина.

А всъщност близо си, когато викам,

защото чувствам Твоята ръка.

За Теб не съществуват граници и време,

за Теб що значи скорост-светлина?

Че на секундата отнемаш мойто бреме,

нежно избърсваш и последната сълза!

Какво съм аз?-прашинка във всемира!

Една едва мъждукаща звезда.

И знам, о, Господи, че Твоето сърце разбира,

от болка! Даже моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...