kirilpetrov (Кирил Петров) kirilpetrov (Кирил Петров)
17
Oct 10, 2010, 11:52 AM

Прашинка във всемира

  Poetry » Other
1.4K 0 7

 

 

 

ПРАШИНКА ВЪВ ВСЕМИРА


Какво съм аз?-Прашинка във всемира!

Стоящ едва на крачка от смъртта.

И търся бряг,и все не го намирам,

о, Господи, не искам да умра.

Морето на живота се бушува,

вълните на греха ще ме сразят.

Едва ли ще успея да преплувам,

без Твойте Ангели да ме спасят!

О, Господи, аз зная, че Те има!

Далеч от тук във непристъпна светлина.

А всъщност близо си, когато викам,

защото чувствам Твоята ръка.

За Теб не съществуват граници и време,

за Теб що значи скорост-светлина?

Че на секундата отнемаш мойто бреме,

нежно избърсваш и последната сълза!

Какво съм аз?-прашинка във всемира!

Една едва мъждукаща звезда.

И знам, о, Господи, че Твоето сърце разбира,

от болка! Даже моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Петров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0