ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
22 jun 2009, 9:51

Прашинката

985 0 27

Не исках, а ето че мисля за нас.

Сърцето гърдите повдига.

Колко чифта очи?! Щастие... Аз...

Няколко мига не стигнаха...

 

Прашинката себе си, гледам без жал.

Нежните години си отиват.

Докрай бих се за тебе раздал -

искам само ти да си щастлива!

 

Да не пиша, дори, съм готов,

да не мечтая и да не сънувам...

Искам само глътчица любов -

после, ако ще, да се сбогувам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Това е най-сладката гълтка, Зем. Понякога ни засища завинаги. Поздрав за хубавия стих!
  • lotos (Ирина Костова)
    lotos (Ирина Костова)
    Вземай всичката любов, която е готов да ти даде някой, а който не дава и глътчица...
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Празното човек сам си го прави, пълното - също. Най-много ни гледат тези, които не щем да виждаме.Благодаря ти Пете! Зем.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Щастието има много очи, Зем,
    но само едни могат да запълнят празнотата!
    !
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    В слънчев ден - подсолен айран и краставица с много оцет, а също така кладенчова водица от стомна- на малки глътки! Благодаря! Зем.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0