ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Jun 22, 2009, 9:51 AM

Прашинката

  Poetry » Love
987 0 27

Не исках, а ето че мисля за нас.

Сърцето гърдите повдига.

Колко чифта очи?! Щастие... Аз...

Няколко мига не стигнаха...

 

Прашинката себе си, гледам без жал.

Нежните години си отиват.

Докрай бих се за тебе раздал -

искам само ти да си щастлива!

 

Да не пиша, дори, съм готов,

да не мечтая и да не сънувам...

Искам само глътчица любов -

после, ако ще, да се сбогувам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Това е най-сладката гълтка, Зем. Понякога ни засища завинаги. Поздрав за хубавия стих!
  • lotos (Ирина Костова)
    lotos (Ирина Костова)
    Вземай всичката любов, която е готов да ти даде някой, а който не дава и глътчица...
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Празното човек сам си го прави, пълното - също. Най-много ни гледат тези, които не щем да виждаме.Благодаря ти Пете! Зем.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Щастието има много очи, Зем,
    но само едни могат да запълнят празнотата!
    !
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    В слънчев ден - подсолен айран и краставица с много оцет, а също така кладенчова водица от стомна- на малки глътки! Благодаря! Зем.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0