Прашинката

Поезия » Любовна

990 0 27

Не исках, а ето че мисля за нас.

Сърцето гърдите повдига.

Колко чифта очи?! Щастие... Аз...

Няколко мига не стигнаха...

Прашинката себе си, гледам без жал.

Нежните години си отиват.

Докрай бих се за тебе раздал -

искам само ти да си щастлива!

Да не пиша, дори, съм готов,

да не мечтая и да не сънувам...

Искам само глътчица любов -

после, ако ще, да се сбогувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anahid (Анахид Чальовска)

Това е най-сладката гълтка, Зем. Понякога ни засища завинаги. Поздрав за хубавия стих!

2009-06-23T22:30:56+03:00
lotos (Ирина Костова)

Вземай всичката любов, която е готов да ти даде някой, а който не дава и глътчица...

2009-06-23T21:03:05+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Празното човек сам си го прави, пълното - също. Най-много ни гледат тези, които не щем да виждаме.Благодаря ти Пете! Зем.

2009-06-23T18:03:46+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Щастието има много очи, Зем,
но само едни могат да запълнят празнотата!
!

2009-06-23T17:49:52+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

В слънчев ден - подсолен айран и краставица с много оцет, а също така кладенчова водица от стомна- на малки глътки! Благодаря! Зем.

2009-06-23T12:58:54+03:00