Прашна апатия

2 may 2017, 19:56

Poesía » Filosófica

680 1 1

Чуваш зова на тишината
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.
Прашните страници прелистваш,
пълни с образи забравени.
С книгата дните си описваш,
но лъжите са оставени.
Забравяш вече, че живееш,
че времето препуска смело.
Забравяш вече да се се смееш.
Накъде е сърце поело?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прашна апатия

Искате да прочетете повече?

Propuestas