Прашна апатия

Antinormal
123 83

2 may 2017, 19:56

Poesía » Filosófica

652 1 1

Чуваш зова на тишината
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.

Прашните страници прелистваш,
пълни с образи забравени.
С книгата дните си описваш,
но лъжите са оставени.

Забравяш вече, че живееш,
че времето препуска смело.
Забравяш вече да се се смееш.
Накъде е сърце поело?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.