Прашна апатия

May 2, 2017, 7:56 PM

Poetry » Phylosophy

679 1 1

Чуваш зова на тишината
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.
Прашните страници прелистваш,
пълни с образи забравени.
С книгата дните си описваш,
но лъжите са оставени.
Забравяш вече, че живееш,
че времето препуска смело.
Забравяш вече да се се смееш.
Накъде е сърце поело?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прашна апатия

Want to read more?

Random works