Прашна апатия

Antinormal
123 83

2.05.2017 г., 19:56 ч.

Поезия » Философска

538 1 1

Чуваш зова на тишината
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.

Прашните страници прелистваш,
пълни с образи забравени.
С книгата дните си описваш,
но лъжите са оставени.

Забравяш вече, че живееш,
че времето препуска смело.
Забравяш вече да се се смееш.
Накъде е сърце поело?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.