2 мая 2017 г., 19:56
Прашна апатия
Чуваш зова на тишината
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.
Прашните страници прелистваш,
пълни с образи забравени.
С книгата дните си описваш,
но лъжите са оставени.
Забравяш вече, че живееш,
че времето препуска смело.
Забравяш вече да се се смееш.
Накъде е сърце поело?
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.
Прашните страници прелистваш,
пълни с образи забравени.
С книгата дните си описваш,
но лъжите са оставени.
Забравяш вече, че живееш,
че времето препуска смело.
Забравяш вече да се се смееш.
Накъде е сърце поело?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
