BG-bodil (Люсил)
82 1461
22 abr 2011, 13:44

Прашна буря 

  Poesía
904 0 8

 

Когато диви коне разтреперят прах в погледа

и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,

във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,

а небето разперен чадър за въздишки си носи...

 

Когато плачат звездите във угаснали пламъци

и край водна пътека шепти глас на сребърен бисер,

по студена земя се разсипвам на пясъчни замъци,

после приливът взима ме, пенливо разлистен...

 

Щом, извезана с пръсти сред пейзажа на буря,

по-различна от дъжд зад картината твоя заглъхна,

Любовта ми по призрачни, боси крака ще събуя

и в следите на влажния облак от прах ще си тръгна...

 

© Люсил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??