BG-bodil (Люсил)
82 1459
Apr 22, 2011, 1:44 PM

Прашна буря 

  Poetry
1005 0 8

 

Когато диви коне разтреперят прах в погледа

и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,

във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,

а небето разперен чадър за въздишки си носи...

 

Когато плачат звездите във угаснали пламъци

и край водна пътека шепти глас на сребърен бисер,

по студена земя се разсипвам на пясъчни замъци,

после приливът взима ме, пенливо разлистен...

 

Щом, извезана с пръсти сред пейзажа на буря,

по-различна от дъжд зад картината твоя заглъхна,

Любовта ми по призрачни, боси крака ще събуя

и в следите на влажния облак от прах ще си тръгна...

 

© Люсил All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??