BG-bodil (Люсил)
82 1461
22.04.2011 г., 13:44 ч.

Прашна буря 

  Поезия
908 0 8

 

Когато диви коне разтреперят прах в погледа

и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,

във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,

а небето разперен чадър за въздишки си носи...

 

Когато плачат звездите във угаснали пламъци

и край водна пътека шепти глас на сребърен бисер,

по студена земя се разсипвам на пясъчни замъци,

после приливът взима ме, пенливо разлистен...

 

Щом, извезана с пръсти сред пейзажа на буря,

по-различна от дъжд зад картината твоя заглъхна,

Любовта ми по призрачни, боси крака ще събуя

и в следите на влажния облак от прах ще си тръгна...

 

© Люсил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??