6 nov 2007, 22:58

Праскова

  Poesía » Otra
1.6K 0 6
 

Кожата и е настръхнала и свежа,

капчици вода все още се стичат по нея.

Твърдината под обвивката, напращяла от сироп и сладост,

пълни устната ти кухина с желание.

Иска ти се да я сграбчиш и погълнеш!

Знаеш как ще потънеш в нея и ще вкусиш сочната и сърцевина -

розова, сладка... ще потече по устните ти.

Жадуваш я!

Вкусът и ще  проникне чрез сетивата ти в цялото ти същество

и всяка жажда и глад ще се стопят в блаженство,

кожата и те кани - докосни я...

Опитай я!

. . .

Тази праскова е за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...