3 sept 2011, 16:01

Пратих ти по вятъра...

2.5K 1 39


Пратих ти по вятъра две думи,

ехото не върна ни една.

Струва ли си още да се чудим:

между нас пулсира тишина...


Как ни липсват фините радари

чувствата докрай да засечем.

Думите по въздуха щом пратиш,

глухо ще е ехото - рефрен...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • NikitaYan, радвам се, че стихът ми ти е харесал! Но що се касае за другото-сакън! Има вероятност точно там да не ме четат!
  • Наистина, много ефирен и нежен стих )) Добре, че си имам стихосбирките ти в библиотеката си. Някой ден ще те има в учебниците по литература.
  • !!!...
  • Дано стигнат до теб! И забравиш пулса на тишината!
    Насладих се на стихотворението ти, браво!
  • Понякога се завръщат...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....