3.09.2011 г., 16:01

Пратих ти по вятъра...

2.5K 1 39


Пратих ти по вятъра две думи,

ехото не върна ни една.

Струва ли си още да се чудим:

между нас пулсира тишина...


Как ни липсват фините радари

чувствата докрай да засечем.

Думите по въздуха щом пратиш,

глухо ще е ехото - рефрен...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • NikitaYan, радвам се, че стихът ми ти е харесал! Но що се касае за другото-сакън! Има вероятност точно там да не ме четат!
  • Наистина, много ефирен и нежен стих )) Добре, че си имам стихосбирките ти в библиотеката си. Някой ден ще те има в учебниците по литература.
  • !!!...
  • Дано стигнат до теб! И забравиш пулса на тишината!
    Насладих се на стихотворението ти, браво!
  • Понякога се завръщат...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...