Sep 3, 2011, 4:01 PM

Пратих ти по вятъра...

  Poetry » Love
2.5K 1 39


Пратих ти по вятъра две думи,

ехото не върна ни една.

Струва ли си още да се чудим:

между нас пулсира тишина...


Как ни липсват фините радари

чувствата докрай да засечем.

Думите по въздуха щом пратиш,

глухо ще е ехото - рефрен...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • NikitaYan, радвам се, че стихът ми ти е харесал! Но що се касае за другото-сакън! Има вероятност точно там да не ме четат!
  • Наистина, много ефирен и нежен стих )) Добре, че си имам стихосбирките ти в библиотеката си. Някой ден ще те има в учебниците по литература.
  • !!!...
  • Дано стигнат до теб! И забравиш пулса на тишината!
    Насладих се на стихотворението ти, браво!
  • Понякога се завръщат...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...