3 сент. 2011 г., 16:01

Пратих ти по вятъра...

2.5K 1 39


Пратих ти по вятъра две думи,

ехото не върна ни една.

Струва ли си още да се чудим:

между нас пулсира тишина...


Как ни липсват фините радари

чувствата докрай да засечем.

Думите по въздуха щом пратиш,

глухо ще е ехото - рефрен...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • NikitaYan, радвам се, че стихът ми ти е харесал! Но що се касае за другото-сакън! Има вероятност точно там да не ме четат!
  • Наистина, много ефирен и нежен стих )) Добре, че си имам стихосбирките ти в библиотеката си. Някой ден ще те има в учебниците по литература.
  • !!!...
  • Дано стигнат до теб! И забравиш пулса на тишината!
    Насладих се на стихотворението ти, браво!
  • Понякога се завръщат...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...