3 сент. 2011 г., 16:01

Пратих ти по вятъра...

2.5K 1 39


Пратих ти по вятъра две думи,

ехото не върна ни една.

Струва ли си още да се чудим:

между нас пулсира тишина...


Как ни липсват фините радари

чувствата докрай да засечем.

Думите по въздуха щом пратиш,

глухо ще е ехото - рефрен...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • NikitaYan, радвам се, че стихът ми ти е харесал! Но що се касае за другото-сакън! Има вероятност точно там да не ме четат!
  • Наистина, много ефирен и нежен стих )) Добре, че си имам стихосбирките ти в библиотеката си. Някой ден ще те има в учебниците по литература.
  • !!!...
  • Дано стигнат до теб! И забравиш пулса на тишината!
    Насладих се на стихотворението ти, браво!
  • Понякога се завръщат...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...