Прав ти път, Валерий!

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!

... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина – 
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна, 
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна – 
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма!
Пях с птиците в изцъклената вис – побратим бях и с летните авлиги,

изкарваше ме вятърът на "Бис!" в полята с лен, със мак и комуниги,
днес млъкнах в туфи пролетни треви! – изпята ми е песничката вече. 
Сега си казвам: – Карай да върви! Светът дори без теб ще бъде вечен! 
Смотая ли се някой ден Отвъд, щом хлътна в най-безмълвните Безмери,  
с Любов ми пожелайте: – Прав ти път! И пак да дойдеш някой ден, Валерий!

21 март 2025 г. 
гр. Варна, 16, 45 ч.