Mar 21, 2025, 5:32 PM

Прав ти път, Валерий!

  Poetry
335 2 1

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!

 

... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина – 
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна, 
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна – 
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма!
Пях с птиците в изцъклената вис – побратим бях и с летните авлиги,

 

изкарваше ме вятърът на "Бис!" в полята с лен, със мак и комуниги,
днес млъкнах в туфи пролетни треви! – изпята ми е песничката вече. 
Сега си казвам: – Карай да върви! Светът дори без теб ще бъде вечен! 
Смотая ли се някой ден Отвъд, щом хлътна в най-безмълвните Безмери,  
с Любов ми пожелайте: – Прав ти път! И пак да дойдеш някой ден, Валерий!

 

21 март 2025 г. 
гр. Варна, 16, 45 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...