Прав ти път, Валерий!
ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма!
Пях с птиците в изцъклената вис – побратим бях и с летните авлиги,
изкарваше ме вятърът на "Бис!" в полята с лен, със мак и комуниги,
днес млъкнах в туфи пролетни треви! – изпята ми е песничката вече.
Сега си казвам: – Карай да върви! Светът дори без теб ще бъде вечен!
Смотая ли се някой ден Отвъд, щом хлътна в най-безмълвните Безмери,
с Любов ми пожелайте: – Прав ти път! И пак да дойдеш някой ден, Валерий!
21 март 2025 г.
гр. Варна, 16, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
