9 feb 2021, 18:14

Правдива гара

  Poesía
610 11 24

Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -

седиш до релсите на тъжната си гара,

макар и сребърни, не носят трепет.

Не идва никой. Никой не остава.

Отново сам, умислен на перона -

един завършен романтик и муза.

Залюбван и разлюбван в скучна проза,

разнищен да обича и ревнува.

 

Пиши, поете! Мъката ти чакат

жени дузини плачещи сценично.

Обичат те на думи, вдигат чаши

във оргии за чувства непривични.

Но ти си виждал дулото проклето

и стреляли са в челото ти дръзко.

Седиш на твоята правдива гара -

до релсите. Душа превързал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Hямат гроб поет, а и глупак 🇧🇬

Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
485 5 14

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...