Правдива гара
Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона -
един завършен романтик и муза.
Залюбван и разлюбван в скучна проза,
разнищен да обича и ревнува.
Пиши, поете! Мъката ти чакат
жени дузини плачещи сценично.
Обичат те на думи, вдигат чаши
във оргии за чувства непривични.
Но ти си виждал дулото проклето
и стреляли са в челото ти дръзко.
Седиш на твоята правдива гара -
до релсите. Душа превързал.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
