9 февр. 2021 г., 18:14

Правдива гара 

  Поэзия
489 11 24
Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона -
един завършен романтик и муза.
Залюбван и разлюбван в скучна проза,
разнищен да обича и ревнува.
Пиши, поете! Мъката ти чакат
жени дузини плачещи сценично.
Обичат те на думи, вдигат чаши
във оргии за чувства непривични. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
  380  14 
Предложения
: ??:??