14 abr 2009, 21:33

Право на мнение

  Poesía » Otra
671 0 6

Това, което не харесвам,

понякога във твойто поведение

не го приемаш като забележка,

а към мен отправяш обвинения.

И ме заливаш с думи тежки

и тон висок и непочтен,

сякаш сторила съм грешка

и ти се чувстваш наранен.

От тях душата вече боледува,

между зло се лута и добро,

като че ли чувствата не съществуват

и е празно мойто същество.

Блуждае в празните надежди,

за сетен път излъгана, сама

в стари дрипи и одежди,

без вяра и без топлина.

А ти все повтаряш наизуст

пословица добра и стара,

- не прави това със друг,

което с теб не искаш да направят.

Истина това голяма е,

мъдър и добър урок,

но от теорията полза няма,

щом практиката не е аналог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...