14 abr 2009, 21:33

Право на мнение 

  Poesía » Otra
543 0 6

Това, което не харесвам,

понякога във твойто поведение

не го приемаш като забележка,

а към мен отправяш обвинения.

И ме заливаш с думи тежки

и тон висок и непочтен,

сякаш сторила съм грешка

и ти се чувстваш наранен.

От тях душата вече боледува,

между зло се лута и добро,

като че ли чувствата не съществуват

и е празно мойто същество.

Блуждае в празните надежди,

за сетен път излъгана, сама

в стари дрипи и одежди,

без вяра и без топлина.

А ти все повтаряш наизуст

пословица добра и стара,

- не прави това със друг,

което с теб не искаш да направят.

Истина това голяма е,

мъдър и добър урок,

но от теорията полза няма,

щом практиката не е аналог!

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??