14 abr 2009, 21:33

Право на мнение

  Poesía » Otra
672 0 6

Това, което не харесвам,

понякога във твойто поведение

не го приемаш като забележка,

а към мен отправяш обвинения.

И ме заливаш с думи тежки

и тон висок и непочтен,

сякаш сторила съм грешка

и ти се чувстваш наранен.

От тях душата вече боледува,

между зло се лута и добро,

като че ли чувствата не съществуват

и е празно мойто същество.

Блуждае в празните надежди,

за сетен път излъгана, сама

в стари дрипи и одежди,

без вяра и без топлина.

А ти все повтаряш наизуст

пословица добра и стара,

- не прави това със друг,

което с теб не искаш да направят.

Истина това голяма е,

мъдър и добър урок,

но от теорията полза няма,

щом практиката не е аналог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...