Това, което не харесвам,
понякога във твойто поведение
не го приемаш като забележка,
а към мен отправяш обвинения.
И ме заливаш с думи тежки
и тон висок и непочтен,
сякаш сторила съм грешка
и ти се чувстваш наранен.
От тях душата вече боледува,
между зло се лута и добро,
като че ли чувствата не съществуват
и е празно мойто същество.
Блуждае в празните надежди,
за сетен път излъгана, сама
в стари дрипи и одежди,
без вяра и без топлина.
А ти все повтаряш наизуст
пословица добра и стара,
- не прави това със друг,
което с теб не искаш да направят.
Истина това голяма е,
мъдър и добър урок,
но от теорията полза няма,
щом практиката не е аналог!
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados