14 апр. 2009 г., 21:33

Право на мнение

669 0 6

Това, което не харесвам,

понякога във твойто поведение

не го приемаш като забележка,

а към мен отправяш обвинения.

И ме заливаш с думи тежки

и тон висок и непочтен,

сякаш сторила съм грешка

и ти се чувстваш наранен.

От тях душата вече боледува,

между зло се лута и добро,

като че ли чувствата не съществуват

и е празно мойто същество.

Блуждае в празните надежди,

за сетен път излъгана, сама

в стари дрипи и одежди,

без вяра и без топлина.

А ти все повтаряш наизуст

пословица добра и стара,

- не прави това със друг,

което с теб не искаш да направят.

Истина това голяма е,

мъдър и добър урок,

но от теорията полза няма,

щом практиката не е аналог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...