14 ene 2009, 22:36

Празна

  Poesía » Otra
722 0 1
 

                                           Продадох тялото си, не душата,

                                            загубих страха в сърцето,

                                            но не и смеха на лицето.

                                            Държиш във своите ръце малкото голо дете,

                                            опипваш гърдите в тях не бие живот

                                            и хапеш устните, а те са студени.

                                            Краката ми изсъхнаха отдавна до колене, прекършиха се.

                                            Дявол да ги вземе!

                                            Продадох тялото си, не душата,

                                             загубих красотата на света,

                                             но не и болката на сладостта.

                                             Бедрата стискаш - лед ковеш.

                                             Страст искаш, но сам ще разбереш -

                                             изгубих облог, а станах залог.

                                             Пари не прося, моля живот.

                                              Днес си ти, утре е той, а аз съм същото небе.

                                              Затихнало бяло море.

                                              Продадох тялото си, а защо, нима изход е това? -

                                              Не падение на любовта.

                                              Ето, виж, злочестната съдба - 

                                              вчера бях обичана от майка и баща,

                                              днес захвърлена и чужда на снега.

                                              Душата си запазих, та да мога да летя,

                                              да вкусвам слънцето, дъжда...

                                              и вдъхнах празнина във тялото жена.

                                              Продадох тялото си. Аз така избрах.

                                              Поне съм красива, колко трудно го разбрах!

                                              Скъпо струваше детската душа - толкова,

                                              колкото точно е любовта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...