Jan 14, 2009, 10:36 PM

Празна

  Poetry » Other
719 0 1
 

                                           Продадох тялото си, не душата,

                                            загубих страха в сърцето,

                                            но не и смеха на лицето.

                                            Държиш във своите ръце малкото голо дете,

                                            опипваш гърдите в тях не бие живот

                                            и хапеш устните, а те са студени.

                                            Краката ми изсъхнаха отдавна до колене, прекършиха се.

                                            Дявол да ги вземе!

                                            Продадох тялото си, не душата,

                                             загубих красотата на света,

                                             но не и болката на сладостта.

                                             Бедрата стискаш - лед ковеш.

                                             Страст искаш, но сам ще разбереш -

                                             изгубих облог, а станах залог.

                                             Пари не прося, моля живот.

                                              Днес си ти, утре е той, а аз съм същото небе.

                                              Затихнало бяло море.

                                              Продадох тялото си, а защо, нима изход е това? -

                                              Не падение на любовта.

                                              Ето, виж, злочестната съдба - 

                                              вчера бях обичана от майка и баща,

                                              днес захвърлена и чужда на снега.

                                              Душата си запазих, та да мога да летя,

                                              да вкусвам слънцето, дъжда...

                                              и вдъхнах празнина във тялото жена.

                                              Продадох тялото си. Аз така избрах.

                                              Поне съм красива, колко трудно го разбрах!

                                              Скъпо струваше детската душа - толкова,

                                              колкото точно е любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...