26 jul 2012, 23:30

Празна сцена

  Poesía
942 0 0

Една такава празна сцена

събаря всичко, градено от хората.

Божествено-грозна, свято-сломена,

тя мълчи – мълчи и историята.

 

Сцената не е създадена за самота.

Сцената е правена за спомени.

Тая светла зала не върви със тишина,

нито с усмивки, унило престорени.

 

Загасете лампите. Запълнете салона.

Извадете декорите. Качете ни горе.

Аматьори, кажете ни. Създайте си спомена.

Продаваме истина, не фалшив огън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...