Една такава празна сцена
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота.
Сцената е правена за спомени.
Тая светла зала не върви със тишина,
нито с усмивки, унило престорени.
Загасете лампите. Запълнете салона.
Извадете декорите. Качете ни горе.
Аматьори, кажете ни. Създайте си спомена.
Продаваме истина, не фалшив огън.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
