27 ene 2022, 13:49

Празната ваза

  Poesía » Otra
823 0 2

Вазата остана празна.

Три стръкчета цветя ги няма в нея.

Целувка не получих сутринта.

Та ти си толкова далече.

 

Дали си спомняш този ден,

когато ме целуваше свенливо.

Или си на други мисли в плен.

А правеше специалния ми ден

от щастие и обич да прелива.

 

Бели хризантеми, есенни красавици,

на този ден красяха вазата.

Аз зная, за моя ден рожден,

ти от звездите си ми свил букет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...