27.01.2022 г., 13:49

Празната ваза

814 0 2

Вазата остана празна.

Три стръкчета цветя ги няма в нея.

Целувка не получих сутринта.

Та ти си толкова далече.

 

Дали си спомняш този ден,

когато ме целуваше свенливо.

Или си на други мисли в плен.

А правеше специалния ми ден

от щастие и обич да прелива.

 

Бели хризантеми, есенни красавици,

на този ден красяха вазата.

Аз зная, за моя ден рожден,

ти от звездите си ми свил букет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...