Празнично
Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна,
отпила сладостно от тази красота.
Като заря просветна и се пръсна,
в очите ми смразена голота.
Нощта е тъй примамлива, магична,
с безброй искрящи, светещи слънца,
сърцето разтуптява сила енергична,
в едно със коледните влакънца.
Градът потънал в празнична украса,
разтвори нежно бляскавата гръд.
Докосна с топлите лъчи сърцата,
от коледната си пламтяща плът.
Въздишка се отрони и отекна,
в утробата на снежна светлина.
Нощна музика, като пулсиращ екот,
зове ни към далечна бъднина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
