Празнично
Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна,
отпила сладостно от тази красота.
Като заря просветна и се пръсна,
в очите ми смразена голота.
Нощта е тъй примамлива, магична,
с безброй искрящи, светещи слънца,
сърцето разтуптява сила енергична,
в едно със коледните влакънца.
Градът потънал в празнична украса,
разтвори нежно бляскавата гръд.
Докосна с топлите лъчи сърцата,
от коледната си пламтяща плът.
Въздишка се отрони и отекна,
в утробата на снежна светлина.
Нощна музика, като пулсиращ екот,
зове ни към далечна бъднина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
