Празник

Обратно преброяване... Мечти!

И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!

Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...

Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...

Часовникът удари полунощ.

Десетки хора пожелаха си да бъдат здрави и щастливи през новата година.

Очите лицемерно загледаха в опушения обектив в немощ...

На сяра замириса, и цветовете затанцуваха изящно върху бяла пелерина...

Наляха се хиляди чаши с алкохол...

И дадоха се безброй лъжливи обещания...

На всеки сякаш беше самоцел да се натъпче със холестерол,

егоистично споделяйки за всички блянове сред хиляди ухания...

Единият от тези хора беше ти!

И аз до теб стоях, навярно скрит зад хиляди нелепи оправдания...

Уж търсех в себе си онази тъй желаната... Душевна чистота! Мечти...

А, се поддавах леко на дяволски желания...

Живота среща ме със тези хора,

с които писано е да го изживея.

С останалите срещата ми просто е предизвикателство,

дали ще бъда силен, дали ще се запазя и дали ще оцелея...

Какво печеля от това, да го направя, както е написано?

Наивник...? Навик отговора бил, удобно е, когато всичко е познато...

А, стане ли ни навик вече не ни прави впечатление... като преписано!

Кога ще се оправим питаме се? А, отговора е: Когато...