13.03.2016 г., 23:25

Празник

997 0 0

Обратно преброяване... Мечти!

И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!

Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...

Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...

 

Часовникът удари полунощ.

Десетки хора пожелаха си да бъдат здрави и щастливи през новата година.

Очите лицемерно загледаха в опушения обектив в немощ...

На сяра замириса, и цветовете затанцуваха изящно върху бяла пелерина...

 

Наляха се хиляди чаши с алкохол...

И дадоха се безброй лъжливи обещания...

На всеки сякаш беше самоцел да се натъпче със холестерол,

егоистично споделяйки за всички блянове сред хиляди ухания...

 

Единият от тези хора беше ти!

И аз до теб стоях, навярно скрит зад хиляди нелепи оправдания...

Уж търсех в себе си онази тъй желаната... Душевна чистота! Мечти...

А, се поддавах леко на дяволски желания...

 

Живота среща ме със тези хора,

с които писано е да го изживея.

С останалите срещата ми просто е предизвикателство,

дали ще бъда силен, дали ще се запазя и дали ще оцелея...

 

Какво печеля от това, да го направя, както е написано?

Наивник...? Навик отговора бил, удобно е, когато всичко е познато...

А, стане ли ни навик вече не ни прави впечатление... като преписано!

Кога ще се оправим питаме се? А, отговора е: Когато...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...