Обратно преброяване... Мечти!
И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!
Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...
Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...
Часовникът удари полунощ.
Десетки хора пожелаха си да бъдат здрави и щастливи през новата година.
Очите лицемерно загледаха в опушения обектив в немощ...
На сяра замириса, и цветовете затанцуваха изящно върху бяла пелерина...
Наляха се хиляди чаши с алкохол...
И дадоха се безброй лъжливи обещания...
На всеки сякаш беше самоцел да се натъпче със холестерол,
егоистично споделяйки за всички блянове сред хиляди ухания...
Единият от тези хора беше ти!
И аз до теб стоях, навярно скрит зад хиляди нелепи оправдания...
Уж търсех в себе си онази тъй желаната... Душевна чистота! Мечти...
А, се поддавах леко на дяволски желания...
Живота среща ме със тези хора,
с които писано е да го изживея.
С останалите срещата ми просто е предизвикателство,
дали ще бъда силен, дали ще се запазя и дали ще оцелея...
Какво печеля от това, да го направя, както е написано?
Наивник...? Навик отговора бил, удобно е, когато всичко е познато...
А, стане ли ни навик вече не ни прави впечатление... като преписано!
Кога ще се оправим питаме се? А, отговора е: Когато...
© Съби Седник Всички права запазени