2 oct 2014, 10:02

Празник на поета

  Poesía » Otra
1.6K 0 2

Днес е празник на поета.

Празник е на поетичната душа,

това прекрасно и вълшебно чувство,

което кара ме по цели нощти да творя.

 

Със стихове прекрасни пак политам,

сякаш творчеството дава ми крила,

с него радостно в небето чак отлитам,

с него мога да мечтая чудеса.

 

Нека всеки ден да бъде хубав празник

за всичките поети по света,

красиви вдъхновения Ви пожелавам

и още много поетични чудеса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Пламе за пожеланията но за мен всеки ден е на поета!!!Защото аз всеки ден горя в огъня на поетичното вдъхновение...А за деня на поета пожелавам цялото вдъхновение на всички който пишат ,горят и изгарят в поетичната страст!Имало ни е и пак ще ни има!!!Поздрави и на теб за празника!!!
  • С този стих исках да поздравя всички поети с празника на поезията, който бе вчера, но за съжаление редакторите на сайта са ми забавили публикацията.
    Въпреки това желая на всички, които носят поезията в себе си,нови творчески вдъхновения!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...