Празно

Когато очите си затворя,

когато светът покрие ме със прах, 

когато вратата се отвори

и никой не премине моя праг...

Тогава тръгвам по пътека,

така позната от преди,

която разказва историята на човека,

във който ме превърна ти.

Избра да тръгнеш, без да се обърнеш;

забрави за паяка, звездата и грима.

Открадна миг, остави самотата да се върне.

Сега блуждая, без да зная

как пътя си без теб да продължа.