Празно
543
0
0
Когато очите си затворя,
когато светът покрие ме със прах,
когато вратата се отвори
и никой не премине моя праг...
Тогава тръгвам по пътека,
така позната от преди,
която разказва историята на човека,
във който ме превърна ти.
Избра да тръгнеш, без да се обърнеш;
забрави за паяка, звездата и грима.
Открадна миг, остави самотата да се върне.
Сега блуждая, без да зная
как пътя си без теб да продължа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Всички права запазени
