26.04.2011 г., 23:34 ч.

Празно 

  Поезия » Любовна
407 0 0

Когато очите си затворя,

когато светът покрие ме със прах, 

когато вратата се отвори

и никой не премине моя праг...

 

Тогава тръгвам по пътека,

така позната от преди,

която разказва историята на човека,

във който ме превърна ти.

 

Избра да тръгнеш, без да се обърнеш;

забрави за паяка, звездата и грима.

Открадна миг, остави самотата да се върне.

Сега блуждая, без да зная

как пътя си без теб да продължа.

© Златина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??