Празно
542
0
0
Когато очите си затворя,
когато светът покрие ме със прах,
когато вратата се отвори
и никой не премине моя праг...
Тогава тръгвам по пътека,
така позната от преди,
която разказва историята на човека,
във който ме превърна ти.
Избра да тръгнеш, без да се обърнеш;
забрави за паяка, звездата и грима.
Открадна миг, остави самотата да се върне.
Сега блуждая, без да зная
как пътя си без теб да продължа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Все права защищены
