19 ago 2009, 18:32

(празно е...) 

  Poesía
1688 0 32

Колко празно е.

Вятърът влачи

прашни думи

и шепот с негà.

 

Счупих празното

време... Надежда! -

а в пустинята

пак заваля.

 

Счупих времето -

сянка от здрача

в настоящето

бавно умря...

 

Ти си тръгна

и нямото плаче -

посред лято

попари слана.

 

Няма бог –

само пътища

грачат -

няма истина,

няма лъжа...

 

като живи,

бездомни сираци -

без любов

(и  крещяща луна)...

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??