(празно е...)
Колко празно е.
Вятърът влачи
прашни думи
и шепот с негà.
Счупих празното
време... Надежда! -
а в пустинята
пак заваля.
Счупих времето -
сянка от здрача
в настоящето
бавно умря...
Ти си тръгна
и нямото плаче -
посред лято
попари слана.
Няма бог –
само пътища
грачат -
няма истина,
няма лъжа...
като живи,
бездомни сираци -
без любов
(и крещяща луна)...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
