20 oct 2012, 0:32

Празно сърце 

  Poesía » De amor
698 0 2

Сълзи се стичат,

но никой не вижда,

на самота обричат,

болка приижда.

Усмивка лъжлива,

сърце от камък,

тялото - живо,

очи без пламък.

 

Душа горделива

и не признава,

от мъка прелива,

унищожава...

Нещо гори

и натежава,

без сън до зори,

унищожава...

 

Главата високо,

ръцете в юмрук,

усмивка - широко,

ала сърцето - до тук.

То вече не бие почти,

а тихо прошепва,

че щастливо било е преди

и в удар последен потрепва.

© Теа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря
  • Сълзи се стичат,

    но никой не вижда,

    на самота обричат,

    болка приижда.

    Усмивка лъжлива,

    сърце от камък,

    тялото - живо,

    очи без пламък.


    Стегнат изказ! Харесах стиха ти!
Propuestas
: ??:??