Празно сърце
Сълзи се стичат,
но никой не вижда,
на самота обричат,
болка приижда.
Усмивка лъжлива,
сърце от камък,
тялото - живо,
очи без пламък.
Душа горделива
и не признава,
от мъка прелива,
унищожава...
Нещо гори
и натежава,
без сън до зори,
унищожава...
Главата високо,
ръцете в юмрук,
усмивка - широко,
ала сърцето - до тук.
То вече не бие почти,
а тихо прошепва,
че щастливо било е преди
и в удар последен потрепва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теа Все права защищены
