20.10.2012 г., 0:32 ч.

Празно сърце 

  Поезия » Любовна
740 0 2

Сълзи се стичат,

но никой не вижда,

на самота обричат,

болка приижда.

Усмивка лъжлива,

сърце от камък,

тялото - живо,

очи без пламък.

 

Душа горделива

и не признава,

от мъка прелива,

унищожава...

Нещо гори

и натежава,

без сън до зори,

унищожава...

 

Главата високо,

ръцете в юмрук,

усмивка - широко,

ала сърцето - до тук.

То вече не бие почти,

а тихо прошепва,

че щастливо било е преди

и в удар последен потрепва.

© Теа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря
  • Сълзи се стичат,

    но никой не вижда,

    на самота обричат,

    болка приижда.

    Усмивка лъжлива,

    сърце от камък,

    тялото - живо,

    очи без пламък.


    Стегнат изказ! Харесах стиха ти!
Предложения
: ??:??