Сълзи се стичат,
но никой не вижда,
на самота обричат,
болка приижда.
Усмивка лъжлива,
сърце от камък,
тялото - живо,
очи без пламък.
Душа горделива
и не признава,
от мъка прелива,
унищожава...
Нещо гори
и натежава,
без сън до зори,
унищожава...
Главата високо,
ръцете в юмрук,
усмивка - широко,
ала сърцето - до тук.
То вече не бие почти,
а тихо прошепва,
че щастливо било е преди
и в удар последен потрепва.
© Теа All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
