Сълзи се стичат,
но никой не вижда,
на самота обричат,
болка приижда.
Усмивка лъжлива,
сърце от камък,
тялото - живо,
очи без пламък.
Душа горделива
и не признава,
от мъка прелива,
унищожава...
Нещо гори
и натежава,
без сън до зори,
унищожава...
Главата високо,
ръцете в юмрук,
усмивка - широко,
ала сърцето - до тук.
То вече не бие почти,
а тихо прошепва,
че щастливо било е преди
и в удар последен потрепва.
© Теа All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
